Порастването не е лесна работа. Особено когато родителите, близките и целият свят ти подсказват, че нещо в теб е дълбоко сбъркано; че ти не си „нормален“.

Разказите в книжката „Моето разкриване“ обрисуват действител- ността, в която израстват хомосексуалните, бисексуалните и трансполовите хора в България, по най-истинския начин – през техните очи и с техните думи. Понякога тъжни, друг път изпълнени с любов или пък завършващи с отворен край, те всички вдъхновяват със смелостта на своите автори да преборят страха и да бъдат себе си.

 

Проектът

Проектът “Моето разкриване” започна пътя си през октомври 2010 година, когато създадохме първия български сайт, посветен на тази така важна част от живота на ЛГБТ хората и техните близки – разкриването. Желанието ни беше да съберем на едно място полезни съвети и лични разкази на обикновени хора, които споделят своя опит с онези, за които процесът на разкриването тепърва предстои.

За двегодишното си съществуване сайтът www.razkrivane.org е бил посетен от над 6000 уникални потребители.

В началото на 2012 година се роди идеята за извеждане на проекта от виртуалното пространство и адаптирането му в книга, която да го направи достъпен за онези, които нямат лесен достъп до интернет. Решихме, че това би било повод за иницииране на обществена дискусия и образоване на обществото по тази важна тема.

Няколко от разказите, публикувани в сайта, бяха включени в хартиения сборник, но повечето са напълно нови. Прекарахме 2 месеца в търсене на хора и истории, които да показват възможно повече страни на израстването и житейските препятствия по пътя на ЛГБТ хората.

25-те автора, чиито истории присъстват в сборника, описват преживяванията си още от най-ранна възраст до настоящия момент и отвъд, връщат се към болезнени спомени и разказват забавни моменти, споделят за разочарованието, което ги е наранило, и за подкрепата, която им е дала сили. Те са на различна възраст – от 17 до 40 години, отрасли са на различно място – от Тутракан до София, имали са различен житейски път – едни са били приети, други са срещнали неразбиране и дори агресия, реализирали са се в различна посока – програмист, художничка, студент по лингвистика, работничка в хранително предприятие, адвокат, професионален военен и други. Това, което свързва всички тях, е смелостта да преодолеят вътрешните страхове, да устоят на външните реакции и да се стремят да живеят честно и открито.

Но в България все още има стотици хиляди хомосексуални, бисексуални и трансполови хора, които не успяват да се справят с теглото, което нашата дълбоко хетеронормативна и полово-фиксирана култура стоварва върху тях още от най-крехка детска възраст. Семейните и обществените очаквания за това, какъв трябва да бъдеш, как трябва да изглеждаш, кого трябва да обичаш и още много „трябва“ често изграждат у човека стена, която сам не може да пробие и затова избира да живее в страх, срам и играене на роли.

Направихме този сборник с желанието да достигнем до тези лутащи се хора и да им помогнем в тяхната вътрешна борба; да им покажем, че не са сами и че има много други, които са преминали и преминават по пътя на себеприемането и разкриването.

Направихме го и за твърде многото майки и бащи, които, заслепени от предразсъдъците, стереотипите и заблудите на собственото си възпитание, се оказват неспособни да чуят плача на своите деца и в желанието си да помогнат им нанасят непоправими травми.

И не на последно място, направихме го за всички мислещи и чувстващи хора, които желаят да отворят съзнанието си за пълния спектър от цветове в психичния свят на човека и да му се радват, вместо да го заклеймяват.

 

Откъси

Из разказа на Красимир (на 33 години, от Бургас)

Много пъти съм плакал и съм се питал „Защо“, „Защо аз?!“, „С какво съм го заслужил?“, „Какво да правя?“ Сякаш краят на света настъпи за мен още на 10-11. По това време нямаше интернет, нямаше информация, нямаше откъде да получа помощ, разбиране. Единственото решение, до което стигнах, беше да се опитам да се променя. Мъчех се да се „накарам“ да харесвам момичета, да се влюбвам в тях. Стараех се да се държа и говоря като другите момчета. Опитвах се… но неуспешно. В гимназията срамът, страхът, самоунижението, себеотричането достигнаха големи размери. Мразех се, ненавиждах се, че не мога да съм като другите, срамувах се от себе си.

Из разказа на Владимир (на 30 години, от София)

Когато влязох вкъщи, подгизнал и преуморен, изтощен физически и емоционално, разочарован от живота и хората, имах нужда да се обърна към някого. А нямаше към кого. Никой не знаеше за мен. Никой.

Тогава я видях. Седеше сама в хола и гледаше някакъв филм. Не помня кой беше. Просто някакъв сериал. Нахлух в стаята, без въобще да съм го планирал, и изхлипах: „Како, аз съм… Аз, аз си падам по момчета, не по момичета.“ Бяха ми нужни около десетина минути, докато изговоря всичко, така че да ме разбере. За щастие отговорът беше точно това, което очаквах. Не, на което се надявах – „Какво толкова? Винаги ще те обичам!“

Това бе преди цели 13 години, когато бях едва 17-годишен.

Чувството, което последва след това, трудно подлежи на описване. Обзе ме облекчение, сдобих се със самоувереност, вярата ми се възвърна. Поне един човек на този свят нямаше да лъжа повече. Ще мога да му споделям проблемите, които имам и съм имал. И няма да ги тая в себе си, за да ме тровят бавно, но сигурно. Никога повече!

Из разказа на Мария (на 26 години, от Пловдив)

До момента, в който казах на баща си, че съм хомосексуална, аз бях принцесата на тати. За мен всичко ставаше, всичко беше възможно. След това все едно спрях да му бъде дете. Дълго време се разминавахме по коридорите, без дори да ме погледне. Почна да ми прави проблеми за сметките. Намери ми работа, за да мога да му плащам. Повечето ни разговори се отнасяха за работата, а ако станеше въпрос за нещо друго, той почваше да ме напада. По няколкостотин пъти на ден ми повтаряше, че не можело да продължавам така и че ще съм щяла да правя каквото той каже. Казваше ми: „Аз съм те създал, аз ще те затрия!“

Из разказа на Мирела (на 19 години, учи в Шотландия)

В крайна сметка ми каза, че е подозирала, но не е била сигурна и е чакала аз да ѝ кажа. Сигурно затова нямаше особени драми и трагедии, както се случва при родители, които ни най-малко не са очаквали такава новина. Даже напротив – откровеността ми ни помогна да се сближим отново. Разкриването ми наистина премахна стената, която аз бях поставила помежду ни, и оттогава сме по-близки от всякога. Вече мога свободно да говоря с нея за проблемите си и мога да ѝ искам съвети. Когато съм тъжна, мога да ѝ кажа защо съм тъжна. А когато ми се случи нещо хубаво, мога да ѝ разкажа, без да спестявам подробностите.

Из разказа на Ани (транссексуална жена от Източна България)

Братовчедките ми са много готини мацки и ме приеха изцяло и безрезервно. Често ходя на гости на едната от тях и нейния мъж, защото в дома им се чувствам истински приета и не се притеснявам да се обличам с поли и рокли. Те имат малка сладурана на 3-4 годинки, с която много се обичаме. Хлапето няма никакви предразсъдъци и за него аз съм просто леля Ани.

ВАЖНО! Откъсите могат да се използват единствено с цел отразяване на книгата “Моето разкриване” и винаги трябва да бъдат придружени от споменаване на източника.

 

Обща информация

Първо издание, октомври 2012
Меки корици, 128 страници
Формат: 148х210 мм
ISBN: 978-954-92974-1-6
Корична цена: 10 лева

Редактор Марко Марков
Коректор Пенка Ватова
Дизайн и предпечатна подготовка Марко Марков
Корица Боряна Петрова

Издава Младежка ЛГБТ организация “Действие”

Проектът е финансиран изцяло от частни лица и организации. Основни спонсори са холандския Фонд за подпомагане на младежки инициативи „Алерт“ и „Фонд 2012“ на Десислава Петрова-Солджъра. Ценна помощ на проекта оказа и печатница „Корал“ ООД.