Разказът на Стефан

Стефан, на 23 години, от Плевен

Още от малък съм знаел, че съм различен, че не съм като другите деца. Бил съм на 2 години, когато майка ми е обличала поли и рокли и аз съм плакал, че искам панталон. Като станах на 4 години, разбрах че съм в грешното тяло. Чудех се защо нямам пенис като другите момчета, играех си с мъжки играчки и дрехи и казвах, че се чувствам момче. Родителите ми не го приемаха сериозно. Майка ми много се караше и ми забраняваше да говоря така. Но едно малко дете винаги е най-искрено в думите си.

Извън дома също се сблъсках с подигравки още от съвсем малък. Децата ме питаха „защо приличам на момче и имам къса момчешка коса“, наричаха ме с какви ли не думи. Приятелите, които имах, също ми задаваха такива въпроси и аз се чувствах изключително гадно.

Навсякъде където ходех с родителите си, казваха „Това синът ви ли е?“. Аз много се радвах като кажеха така, но майка ми все се сърдеше и ми се караше че приличам на момче. „Срамувам се от тебе, как изглеждаш“. Изключително гадно се чувствах от тези нейни жестоки думи. А аз самият мислех, че съм луд, задето се чувствах момче, и не знаех, че има и други като мен.

Дойде време да тръгна на училище. Подигравките продължиха. Децата задаваха едни тъпи въпроси и подигравки към мен. Но въпреки, че бях различен, успях да си намеря приятели и после стана хубаво. Когато се научих да чета, си купих две книги, в които пишеше за пубертета при момчета и момичетата. Исках да разбера защо се чувствам като момче, но вътре не открих отговора.

Така минаха и 1, и 2 клас. Майка ми реши да ме премести в ново училище. Аз не исках да се местя, харесваше ми старото училище. В новото училище децата не ме харесаха, виждаха, че съм различен и ме отбягваха. Питаха ме „Ти кое момче харесваш?“. На този въпрос аз им казвах „Никой не харесвам!“. Всъщност харесвах някои от съученичките си, но ако бях искрен, щяха да кажат, че съм луд. Някъде тогава за пръв път чух думите „травестит” и „хемафродит”. Не знаех какво значеха тези думи, но ми звучаха много обидни и гадни.
Завърших началното училище. Макар да имаше гадни случки, имаше и хубави моменти. Като летните ваканции, прекарани при баба и дядо в игра до късно вечерта.

На 11 години изапочнах 5 клас в ново училище, където имаше деца и от стария ми клас. Познавахме се и нямаше неприятни случки. Тогава обаче дойде ужасният пубертет, в който тялото ми взе да се променя. Беше отвратително за мен – порастване на гърди.

Започнах да изпитвам още по-силна омраза към тялото си. Много пъти ми се искало да не се бях раждал. Тогава дойде и рязането. Беше ми омръзнало от неразбирането на хората и от всичкия този гаден пубертет, започнах и агресия да проявявам. Карах се с майка ми, която тогава още повече започна да ми държи сметка за външния вид. Винаги, когато ходехме за дрехи, аз исках момчешки дрехи, а тя искаше да ми купува женски. Жестоко се карахме. Тя се ядосваше, че хората ме възприемат като момче, често ми е казвала, че иска момиче, а не момче. И за оценки ми се караше, и за куп други неща, които правех. Бях много буен.

Лятото за 7 клас гледах Кечмания. Много исках да имам тяло като на онези мъже. Бях казал на един приятел, че се чувствам момче. Той го раздуха сред другите. Тогава разбрах, че нямам нито един истински приятел и ми стана много гадно . Винаги съм искал да имам истински приятели като другите, но знаех, че ще стане трудно, защото хората ме презираха заради различността ми.

След като завършихме, повечето ми съученици бяха приети в други училища, и от съседни класове ни събраха в два осми класа . Тогава и дойде моят кошмар – съучениците от съседните класове започнаха да се заяждат с мен и да ми посягат, да ме бият. Обадих ги на директора, но нямаше никаква полза, затова майка ми дойде да се разправя. И това нямаше ефект. Като ме биеха, другите ми съученици ги прикриваха. Веднъж даже ги попитах защо ме бият и едно момче ми отговори, че е защото съм странен, защото не съм като другите хора. Беше ми писнало от всичко и започнах и да бягам от училище.

После ме споходи онова отвратително нещо, наречено мензис. Просто най-гадният ден в живота ми беше. Като дойде бях на 15 г. Нарязах се едно хубаво, от омраза към тялото ми. Защо ми е това женско тяло?! Исках да го напусна. Беше просто голямо страдание за мен.

Беше месец март и аз бях в парк Кайлъка. Докато си ходех, срещнах един познат – той беше бисексуален; поздравихме се и поговорихме. Той ми каза, че чака приятеля си. Покани ме и аз да остана, ако искам да пием кафе. По-късно пристигна приятелят му Ники и попита кое е това момче, а той отговори: „Това не е момче, а момиче!“ . Ники ме попита как се казвам. Аз мълчах една минута. Не исках да казвам онова гадно име, което не ми принадлежеше. Ники ме попита дали може да ме пита нещо, а аз си помислих, че пак някои гаден въпрос и се съгласих. Ники ме попита „Ти момче ли се чувстваш?”. Аз казах „да“. Последваха въпроси за тялото ми и за други неща. Каза ми, че съм транссексуален и ми обясни всичко за транс хората и че също е транс, но се чувства жена. На мен ми стана смешно, че такъв мъж да иска да бъде жена. Тогава тя ми каза, че трябва да виждам това, което е в ума, а не външния вид.

Най-накрая разбрах кой съм, че не съм луд, и, че има и други като мен.

Ники ме запозна с други транс жени, които много ми допаднаха. Разпита ме как седят нещата с родителите ми и ме посъветва да не казвам на никого, докато не стана на 18. Каза ми още, че хетеросексуалните са подли същества и да стоя по-далеч от тях.

От този ден нататък излизах с транс жените и беше много готино. Разбирахме се добре. Аз обичах да ги изслушвам, да им помагам както мога.

В училище нещата вървяха зле. Заради физическия тормоз родителите ми ме спряха от училище, когато завърших 8 клас. Беше ужасна грешка от тяхна страна. После другите транссексуални напуснаха града и аз останах сам. Поддържахме връзка по тела, но по някое време загубихме връзка и аз бях просто съкрушен. Дълги години си стоях у нас, в ужасна депресия и с моята тайна. Ако кажех, знаех какво ще последва – ужасна катастрофа.

Най-накрая разкрих тайната си през 2011 г. Беше ми писнало да се крия. Както очаквах, майка ми реагира с неразбиране. Мислеше ме за луд, затова я заведох при доктор по смяна на пола, който й каза, че съм трансексуален. Тя не иска да го повярва и упорито живееше в една своя реалност.

Предстоеше ми да започна да посещавам вечерна гимназия. Много се радвах, защото се надявах, че там ще намеря нови приятели. Но бях грешал. И тези съученици ми се подиграваха и ме питаха глупости. Аз прибягвах до физическо насилие. Писнало ми е от прости хора. През 2012 имах ужасна година, в която заради това неразбиране се разболях. Не се хранех, бях отслабнал ужасно, бях станал 42 кг. Личната лекарка ми направи изследване и каза, че физически към наред. Всичко се дължеше на отхвърлянето от страна на майка ми.

Макар и бавно, аз се стабилизирах и започнах да посещавам един сайт, в който транс хора споделят историите си. Оттогава намирам транс хора по нета и им помагам както мога. Вече стават цели 11 години, откакто се занимавам с това и се гордея с постигнатото.

За мен е призвание да помагам.