Разказът на Александър

Александър, на 21 години, от Южна България

Разказът ми не е нещо ново или нечувано. Но почувствах, че трябва да го изпратя, защото хората имат нужда от такива истории.

Живеех в малък град, когато реших да разкажа за себе си. Започнах с най-близките си приятели, после казах на братовчедка си. Макар да се колебаех много, след като до онзи момент бях срещал единствено подкрепа, реших да споделя с майка си. В началото, като по филм, се започна с молитви, обещания, че докторите ще ме излекуват и тн… Но смея да твърдя, че макар и израснала в малко село и без висше образование, майка ми все пак успя да погледне на нещата с други очи за доста кратко време. Знаейки, че има син с различна ориентация, тя започна да вижда всичко около себе си, което медиите и животът й поднасяха. Че това е нещо нормално, че не трябва да заклеймяваме гейове и лесбийки. Един ден просто седна до мен и ми каза „Аз те обичам маме, въпреки всичко! Не отричам, че ми е трудно да го разбера, но искам да опитам, защото е важно ти да си щастлив!”. Това беше преди 3 години. Сега майка ми умира от нетърпение да се запознае с човека до мен, постоянно му праща поздрави и пита как е.

След като майка ми вече знаеше, започнах да признавам на съучениците си. И ме очуди доста фактът, че именно „гаднярите”, които обиждат и се подиграват, които са основната причина да се крием, се оказаха най-разбрани. Започнаха да се отнасят с мен по коренно различен начин. Тогава не го разбирах, но сега смятам, че причината е в смелостта, която те осъзнаха, че е нужна, за да направиш подобна крачка. А и освен това, един уверен в себе си човек трудно бива пречупен с обиди и подвиквания, което в крайна сметка разкара и малкото глупаци, които продължиха да подхвърлят подобни гупости.

И сега, 3 години по-късно, аз продължавам съвсем спокойно да водя разговори за любов и интимен живот, използвайки думи като „приятелят ми”, „той”, „с него” и тн. Хората бързо осъзнават ситуацията и никой до момента не е посмял да каже нещо лошо по мой адрес. Светът се променя. Ето например снощи (27.01.2014) на наградите Грами 5 номинации бяха спечелени от песен за еднополовата любов. И то в музикален стил, който дълги години излизаше с песни против хомосексуалността.

Тази вечер в полунощ аз празнувам! Празнувам, защото на този ден точно преди една година срещнах своята сродна душа! Вече една година аз съм щастлив и обичан, не само от него, а и от моите и неговите приятели! И искам с този текст да кажа на всички, които все още се крият, на всички, които търсят щастието, че то ще дойде някой ден! Пътят ще е труден, но няма нищо лесно в този свят, в който се раждаш плачейки! И това, че животът на група хора е направен по-труден, трябва само да им вдъхва увереност! Защото такава съдба не се дава на обикновени души!