Новини и любопитна информация, които могат да ви помогнат по пътя на разкриването.

11 октомври: Ден за разкриване

петък, октомври 1st, 2010

Датата 11 октомври е обявена за Ден за разкриване в много държави по света, сред които Германия, Швейцария, Холандия, Полша, Канада, Хърватия и САЩ. На този ден обръщаме специално внимание на една тема, която е от изключителна важност за милиони хомосексуални и бисексуални хора по света – разкриването на сексуалната им ориентация пред техните родители и приятели, съученици и колеги, познати и непознати.

На 11  октомври празнуваме смелостта да бъдем такива, каквито сме. Има много начини да отбележиш този ден. Ние ще ти помогнем с няколко идеи! (още…)

Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност

петък, октомври 1st, 2010

В материала си, озаглавен „Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“, Десислава Петрова разказва шокиращата история на едно гей момче и незабравения ужас, който то е преживяло в родното си село. Тази история ни напомня защо е важно да говорим за сексуалната си ориентация и да разбиваме пагубните стереотипи и предразсъдъци – за всички онези, чийто глас се губи в юмруци и обществено презрение.

Терапия чрез проститутки, брак, целомъдрие, хипноза, психоанализа, психо-религиозна терапия, хормонална терапия, електрошок, обгаряне, кастрация, лоботомия и облъчване. Това са само някои от теориите за лечение на хомосексуалността, прилагани предимно през 19-и и началото на 20-и век. Тези теории са описани от един автор в една книга, която не намирам за нужно да цитирам.

Сигурна съм, че не желаете да я прочетете. Тя е далече от вашата реалност. Далече е и от реалността на бащата на Иван. Или поне така си мислеше той, докато не разбра, че синът му е гей. За радост или не, той не беше прочел тази книга, не знаеше как да реагира и затова му се наложи да въведе новаторски метод. Българският метод за 21-ви век: терапия чрез гладуване, студ и бой. Новаторски метод, който се оказа успешен единствено в това синът му да изпита болка, която никой не заслужава. Със сериозна заплаха за психическото и физическото му здраве. Създавайки непреодолима пропаст между баща и син. Оставяйки горчилката от стореното, запечатана в паметта за цял живот.

Сценарият е реалност. Разиграва се не толкова отдавна и не толкова далеч от твоя дом. Може би дори си чул заплашителните викове на родителя. Или пък болезнените стонове на Иван. Глухите удари от юмруци върху плътта на момчето. Летящите столове, удрящи се в стените. Може да си чул и от съседите, които на следващата сутрин измежду приказките за Касандра и робинята Изаура са подхванали темата за странното момче. За горкия му баща. Онези същите загрижени съседи, които не смятат за нужно да се обадят на полицията, когато се сблъскат с нещо нередно. Нали не е в техния двор. Но това не им пречи, не, в никакъв случай не им пречи. Не ги спира в приказките. В опитите им да пишат техни версии на сценария и възможни изходи. Така. За разнообразие. Защото сапунените сериали от време на време доскучават.

Ако не е бил Иван, то са били Петър или Мария. Както и да се казва, аз съм сигурна, че някой трябва да го е чул. Иначе съседите нямаше да говорят. Нямаше и да дават услужливи съвети в местната кръчма на „горкия“ баща, как да се справи с тази чума. Нямаше да го подпитват с усмивка под мустак кога ще жени момчето си. Или защо вместо да ходи с останалите мъже в гората да сече дърва, той е предпочел да отиде в читалището да танцува. Бащата нямаше да се прибира у дома, солидно почерпен и изпълнен с унижение и омраза и нямаше да пребива за пореден път сина си. А Иван отново да отстъпи на баща си и да го остави да го удря, „защото все пак го уважава като баща“.

Всекидневните побоища не се оказват ефективни. Следва комбинирано лечение от глад и побой. И тъй като Иван не може да си намери работа в селото, „благодарение“ на услужливите си съседи, той просто гладува или минава да обере останалото от масата след вечеря. Да се нахрани с онова, което баща му не е пожелал, с ненужното. Тъй като и той самият е смятан за ненужен. На моменти споменаван като нежелан или дори чужд син.

За да му бъде показано колко е виновен, за онова, което чувства и човекът, който е, Иван е заключван при животните. В обора. Да живее с тях. И да преосмисля сексуалната си ориентация. През зимата. Без ток. Без легло. Без баня. Без храна. А аз си мислех, че на колене върху натрошените черупки орехи в ъгъла е най-жестокото наказание за дете, измислено в България. Само вътрешната топлина, кураж и воля за живот помагат на Иван да съхрани себе си. Да събере сили, да преглътне страха и да помисли за собственото си оцеляване.

Иван бяга…, отива да живее при баба си. Там не получава нищо различно. Разочарова се повторно от липсата на разбиране и отрицание. Баща му не го търси с години. Забравил е, че има син. Синът му не го забравя. Един ден Иван решава и заминава за София да търси нов живот. Далече от селската кръчма, юмруците и критичните погледи по улицата. Така или иначе си няма никого там. Приятелства не би и могъл да има, тъй като никой родител не би пуснал детето си да играе с онзи гей. А семейството му отказва да приеме факта, че той няма да се промени и не го желае. Сякаш Иван никога не се е раждал, не е живял, погребан е жив в момента, в който става ясно, че е гей.

Иван, както повечето млади хора, има мечти. Следва ги. Липсва му онази опора, която повечето млади хора имат. Но е свободен. И въпреки че изминаха близо десет години откакто живее своя нов живот, той не е спрял да се надява и да се бори. И да започва нов живот редица пъти. Онова, което му се е случило у дома, което му е било причинено от семейството му, е само началото на неговата не толкова необикновена и недотам рядко срещана история. Тя се повтаря в различните й черно-сиви багри всекидневно. Села в България много. Още повече бащи и синове. А ние всички сме съседите. Одумващи и цъкащи с език. Даващи съвети. Неосъзнаващи, че отговорността е и наша. И че следващия път, когато чуем приглушените удари, няма да се обърнем на другата страна, за да продължим да спим или просто да си увеличим телевизора и да си догледаме робинята Изаура.

Ако си родител, не прави опити да прилагаш горе цитираните терапии, не си прави труда и да измисляш нови. Не можеш да излекуваш нещо, което не е болест. Ако си Иван, Петър или Мария, недей да уважаваш родителите си, докато те бият. Ако си съсед, чуй какво се случва.

Сега вече може би стана поне малко по-ясно защо в никое българско село или малък град няма хомосексуални. Защото, когато са там, те не съществуват. Най-вероятно ги крият в оборите или в някое мазе, на тъмно и далеч от хорските очи. До момента, в който не избягат.

Източник: блога на Десислава Петрова

Скрий страха, разкрий себе си!

петък, октомври 1st, 2010

Разкриването е едно от най-трудните и емоционални събития в живота на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Веднъж приели сексуалната си ориентация, те имат нужда да споделят с някой близък човек, от когото могат да получат подкрепа и разбиране. Именно това наричаме разкриване.

Въпреки трудностите и дискриминацията, които ЛГБТ хората срещат всеки ден, днес все повече хора взимат решението да се разкрият пред родителите, приятелите, съучениците, колегите и съседите си. Измъкването от затвора на тайните, прекратяването на лъжите и отхвърлянето на бремето от чуждите очаквания може да бъде начало на един нов, открит и честен живот.

Освен, че носи лично удовлетворение и сближаване с най-близките, процесът на разкриване води до разбиване на митове и стереотипи и движи обществото към по-добро разбиране на сексуалната ориентация и неоправданата дискриминация, от която нехетеросексуалните хора страдат още от ранна възраст.

Сайтът Моето разкриване е създаден от младежка организация „ЛГБТ действие“ с мисията да помага на хората, които имат нужда от насока за това дали, пред кого и как да се разкрият. С времето той ще събира любопитна информация, ценни съвети и лични разкази, свързани с процеса, и ще служи като средство за взаимопомощ между тези, на които им предстои да се разкрият за първи път, и онези, които вече имат ценен опит.

Премиерата на сайта неслучайно се случи на 1 октомври – точно 10 дни преди Деня за разкриване. Датата 11 октомври е символична в много държави по света, сред които Германия, Швейцария, Холандия, Полша, Канада, Хърватия и САЩ. На този ден се обръща специално внимание на една тема, която е от изключителна важност за милиони хомосексуални и бисексуални хора по света. Тази година, за първи път, Денят за разкриване ще бъде отбелязан и в България. Как можете да се включите и вие, вижте тук!