Разказите, публикувани тук, описват личните преживявания на обикновени хора. Чувствайте се свободни да споделите любимите си истории със своите приятели чрез Facebook, Twitter и др. Моля, не препубликувайте никаква част от тях без изричното разрешение на авторите, което можете да получите като ни пишете на нашата електронна поща.

Още много разкази можете да откриете в книжката „Моето разкриване“!

Разказът на Александър

Александър, на 24 години

„Защо не?” Това си помислих, щом видях, че мога да споделя моята история. Навярно все някой там в необятното интернет пространство ще има нужда и ще изпита удовлетворението да разбере, че не всички сме родени със златна лъжичка в уста. Моята история е история за един никой. Този никой съм аз.

Казвам се Александър и предстои да прочетете историята за моето разкриване. Понеже компенсирам мълчаливия си характер с повечко писане, ще гледам да съм възможно най-кратък. Ама уви, отсега си знам, че ще стане цял ферман. Търпение да имате! (още…)

Разказът на Васко

Васко, на 26 години, от София

Това е моята история.

Самоосъзнах се на 8 години, бях във втори клас. Едно съседско момче ми каза какво означава думата „педераст“, даде ми дефиниция. Знаех, че е злобна и обидна дума, бях усетил омразата, с която винаги се изрича тя, но дотогава нямах представа какво точно означава. Посърнах моментално – всичко ми се избистри до кристална яснота. Отведнъж разбрах защо не съм като другите момчета, защо нямах никакво желание да закачам момичетата, защо когато видех някое по-хубаво момче в училищния двор, ушите ми пламваха от срам и смущение и студена пот избиваше на челото ми. На 8 години приех присъдата си, безропотно, без увъртания, без отрицание, без самозаблуждение, без надежда. Нещо умря в мен в този ден. (още…)

Разказът на Лазар

Лазар, на 21 години, от Етрополе

Този разказ е началото на автобиографична книга, която Лазар понастоящем пише.

Аз бях на тринадесет, когато погледите ми започнаха да се отправят към мъжките тела. Знаех, че това не е редно, имаше примери навсякъде около мен. Смятах себе си за ненормален, побъркан, луд и тям подобни синоними за човек, който е психически недобре. Измъчваше ме чувството вътре в мен и ме беше страх, срамувах се и не го пусках да излезе. Затворих се сам в една невидима кутия далеч от другите, криейки интереса си към същия пол. Всички момчета харесваха момичета, а аз… аз харесвах момчетата. За да се поправя започнах насила да излизам с момичета на срещи, да се целувам и прегръщам с тях, но чувството беше някак… нежелано. „Аз съм болен” – казвах си, защото за мен това не беше редно. (още…)

Разказът на Деян

Деян, на 19 години, от София

От 4-ти клас подозирах, че харесвам мъже. Но тогава не знаех думички като „гей“, „лесбийка“; не знаех въобще че съществуват, камо ли какво значат. Все пак тогава беше 2004-а , технологиите не бяха като днешните, нито пък информацията на тази тематика беше толкова достъпна. С годините научавах думи като „педал“, „педераст“ и други подобни, но не смятах, че това, че харесвам момчета е нещо необикновено или ненормално. С това убеждение съм и до днес. Въпреки че има доста хора, които се опитват да ми вменят обратното. (още…)

Разказът на Мартин

Мартин, на 32 години

Още от ранно детство знаех, че съм различен от другите. Като дете бях много чувствителен, лесно раним. Спомням си, че понякога си говорех в женски род. Сам към себе си. От днешна гледна точка, като се сещам, това ми се струва странно и дори сякаш не съм бил аз, но е истина. Освен това бях и много привързан към природата: говорех си с реката, с полето, с вятъра, с облаците, с птиците, с дърветата… (още…)